Зелена Вълна

СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Очаквайте новата книга на Теньо Тенев "Страстната седмица". Тук можете да прочетете разказа, дал името на цялата книга.

1.
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

От звезден рой бе озарен завоят
на пътя по заобления склон.
Край планината Елеонска своя
извечен път прорязал бе Кедрон
Борис Пастернак

Свит на одъра, близо да малкото прозорче, съм се зачел в една от моите любими книжки и не усещам кога дядо е влязъл в стаята. Чувствам твърдата му ръка върху главата си и вдигам очи. “Хайде, чедо, време е!” казва той и аз скачам, поемам големия ключ и тръгвам.
Вървя бавно към центъра на селото, спирам пред каменната ограда на черквата, прекръствам се и влизам в малкото дворче. Пред двойната южна врата пак спирам, пак се прекръствам. После заобикалям отляво и там под стълбата, която води към камбанарията, заставам пред малката западна врата. Изваждам тежкия кован ключ и го пъхвам в бравата. Отвътре ме облъхва мирис на свещи и тамян.
Днес е Велики четвъртък на Страстната седмица. Аз съм клисар в черквата и този ден е най-важен и труден за мене. Довечера ще се четат 12-те свети евангелия за Христовите страдания. Аз трябва дванадесет пъти да се изкача по изгнилата скърцаща стълба, после по още две по-тесни стълбички и там да се озова пред клепалото, вързано с кожени ремъци за гредите на камбанарията. Винаги, щом се изправя пред това невероятно голямо за мен желязо, изпитвам страх, че нежните ремъци ще се скъсат и аз и цялата камбанария ще полетим надолу. Ужасът ми се подсилва и от това, че все още не съм се научил да бия клепалото с онзи утвърден от годините ритъм: дан, дан, даскале, дядо попе, дан, дан, даскале, дядо попе. Много пъти съм гледал как двата големи чука с къси дръжки танцуват в ръцете на дядо, а мелодичният звън на клепалото се разнася над селото. Липсата на музикален слух ми пречеше да усвоя тази проста дейност и аз биех клепалото само когато трябваше да се съобщи, че някои е умрял. Два удара - пауза, два удара – пауза, така се биеше ако починалият е мъж, а удар – пауза, удар – пауза, ако е жена.
А на Велики четвъртък трябва на всяко евангелие да се удря клепалото толкова пъти, колкото е неговият номер.
Вземам от малката пристройка метлата и лопатката и започвам да мета пода на черквата. Той е застлан от големи мраморни плочи, които на места са покрити с шарени черги, дарени от богомолците. И мраморът и чергите са накапани с восък, затова веднъж в годината, точно преди Великден, идват жени-доброволки и извършваме цялостно почистване. След пода избърсвам с мека кърпа праха по иконите. От близо светците ме гледат строго и аз се старая да не пропусна нито един ъгъл на иконата.
По-късно идва и свещеникът. Разрошва ми косата с бялата си ръка и подава знак: да започваме. После застава пред Южната врата, прекръства се и влиза в Светия олтар. Там открива Светия престол и с благоговение го целува. После взема епитрахила, благославя го, целува сърмения кръст върху него, слага го на врата си и шепнешком произнася: Господу помолимся. Благословен Бог, изливай благодат Своя на свещеники Своя………………и така още няколко думи.
В този момент обикновено пристига и дядо ми, който е касиер на черквата и застава в ъгъла в малката си кабинка със скринове, пълни със свещи, кандилца и календарчета. Малко по-късно в черквата се появява и високата прегърбена фигура на дядо Трайко – черковният певец. Първият богомолец обикновено е дядо Куньо и понякога той е единствен до края на службата.
Но днес е Велики четвъртък и храмът бързо се пълни с богомолци. За разлика от други дни има и млади хора. Мъжете застават в дясната част на черквата, жените в лявата. По неписано правило, през зимата щом започне да се пали печката местата се сменят и жените заобикалят големия варел, с който се отоплява храма.
Аз имам право да влизам в Олтара само от Северната врата. Гледам тайнствата, които извършва свещеникът и чакам да ми поиска кадилницата. В нея съм поставил няколко въгленчета, разгарям ги със запалени кибритени клечки и ги поръсвам с тамян. Скоро свещеникът си протяга дясната ръка, аз я целувам и му подавам кадилницата, той излиза през Северната врата от Светия олтар, застава пред Царските двери и пропява: Благословен бог наш всегда, нине и присну и во веки ве…к…ов . Ако дядо Трайко вече е дошъл той отговаря: А…м…и…н!
Докато трае встъпителната част на литургията храмът се напълва с богомолци. Свещеникът чете последователно тропара и кондака, с които разказва за четирите събития, които стават на Тайната вечеря.
Христос празнувал Пасха заедно с учениците си в дома на един йерусалимски жител. Преди самата вечеря, за да даде пример за смирение, Господ Иисус Христос снел връхната си дреха, препасал се с кърпа и умил нозете на апостолите. Седнали на масата и тогава той повторил пророческите думи “Един от вас ще ме предаде”, след което Юда напуснал стаята. Иисус взел хляба и като го благословил, пречупил го и го раздал на учениците. След това взел чашата с виното, отпил и накарал и учениците да пият. Това e истинската кулминация на земния живот на Спасителя, защото с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие) . Първи били причастени апостолите. Без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. И когато Иисус отишъл на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, след кървавата Му молитва дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка.
Свещеникът вече е облякъл фелона, бялата тържествена наметалка със сърмени обшивки, с която ще чете светите евангелия. Още малко и ще започне самото четене на евангелията и аз зная, че след третото изпяване на :”Егда славнии ученицы на умовении вечери просвещахуся, ” ще започне “Първото евангелие” и трябва да ударя клепалото един път.
Вън е вече тъмно и излизам с няколко свещи, увити на спирала. Ужасът ми от камбанарията се усилва и от това, че и трите стълби нямат парапет. Сред злокобен мрак стигам до площадката с огромното клепало. С дясната ръка замахвам с чука и мелодичният звук известява на селото, че вече се чете Първо евангелие. В това време въздушното течения загасва свещта. Огромната метална релса продължава да вибрира близо до лицето ми.
Не зная колко съм стоял замръзнал пред клепалото, но постепенно почвам да различавам предметите около мене. Сядам на площадката и с крака търся стълбата. Намирам първото стъпало, пускам крака към второто и така стигам средната площадка, после преодолявам втората стълба. Долната, широката стълба е почти осветена от звездното небе.
На следващите качвания на камбанарията разбрах, че е много по-добре да се движа без свещ, за да не ме заслепява светлината. Така преминаха второто, третото, четвъртото и петото евангелие.
След Петото евангелие дядо изнася насред храма поставката, на която стои Разпятието. В Олтара се събираме дядо Нено-старият клисар, дядо Трайко-певецът, дядо и аз. Всички излизаме през Северната врата. Дядо Нено върви най-напред и кади, след него певецът чете с висок глас:”Днес висите на древе……..” свещеникът носи кръста Христов, дядо носи иконата на Божията майка, аз съм най-накрая със св. Йоан Богослов. Обикаляме тържествено три пъти около “Тежкото подножие” на храма.
Така символизираме “Виа долороса” - пътят на страданието – от мястото, където Исус е осъден, до Голгота, където ще бъде разпънат.
Свещеникът поставя Разпятието в специалните жлебове, а след това иконите на Богородица и Йоан Богослов, целува Разпятието и влиза в Олтара. На Светия престол е тежката книга с евангелията. Книгата е с черна кожена подвързия, със сребърен обков по ъглите, сребърна икона отпред и сребърна закопчалка. Свещеникът отваря на страницата с евангелието от Марко. Излиза тържествено през Царските двери и пропява: Ще се чете светаго евангелия….
Тази част от евангелието още веднъж описва тежките мъки на Иисус по пътя на страданието, от поставянето на трънения венец на главата му, през оплюването му от тълпата, през биенето му с тояги, когато изнемощял под тежкия кръст пада на каменния път, до разпъването и подигравките.
Започва четенето на Шестото евангелие. Аз бързам към камбанарията, изкачвам се все по-уверено в дрезгавината и удрям шест пъти клепалото. Слизам надолу и от първата площадка виждам долу хора. Разпознавам няколко селски ергени, известни скандалжии, а очевидно и пийнали. Искам да се върна обратно, но те ме забелязват, викат ми да спра и хукват по стълбата. Чух само пращене и срутване на изгнилите дъски. Когато се обърнах и погледнах надолу тях вече ги нямаше. Започнах да викам, но нямаше кой да ме чуе. Като всяко селско дете бях свикнал да скачам от дърветата, а и исочината не беше голяма, но сега не съобразих, че долу са останките от стълбата. Почувствах остра болка, после мощна светлина ме заслепи.
Бавно се свестявам и виждам над себе си някакъв светец от иконите. Не, това не е светец, а дядо Райчо- чикакчията. Около крака ми са наредени тънки летвички, които човекът стяга с бинтове. После ми събличат дрехите и ми навличат някаква кожа. На другия ден ще разбера, че това е кожата на Вликденското агне, което заради мен са заклали един ден по-рано. Тази кожа трябва да спаси натъртеното ми тяло. После пак изгубвам съзнание.
По-късно осъзнавам, че са ми направили легло на пода между стената и печката. На отсрещната стена е иконата и кандилото, което през Страстната седмица гори денонощно. Повечето време прекарвам в просъница.
Събуждам се и чувствам някаква неестествена за нашата къща тишина. Сещам се, че всички са отишли на Възкресение Христово. Само баба седи до мене, но и тя е заспала. Кандилото леко пропуква. Слабата му светлина осветява иконата – хълм в масленозелен цвят, на преден план Иисус Христос, опрял се с лакти на скала, покрита отчасти от червеното му наметало, а с преплетени пръсти подпира брадичката си. Рамената му са покрити с руси къдрави коси, около главата му струи светлина, която се слива с един лъч, идващ от небето.
Тази икона я гледам от както се помня. За мен тя е много повече от картина. Представям си как тихо припявайки пасхалния псалм, един след друг апостолите напускат дома, където се е провела Тайната вечеря и под бледата лунна светлина потъват в маслинената градина на Гетсимания. Там цари мрак. Всеки звук отеква в тишината. В полусън аз чуват Неговия глас: "Душата ми е прескръбна до смърт! Ава, Отче! За тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото аз искам, а каквото Ти." Капки кървава пот падат на земята от божественото чело на Христос.
Изведнъж иконата оживява. Хълмът в масленозелен цвят се отдръпва, а Исус Христос приближава към мен. Едната ръка продължава да подпира брадичката му, а другата се протяга за благослов. Почувствах някаква лекота в нараненото си тяло, после силна заслепяваща светлина и отново всичко около мен се завъртя.
Събудих се на другия ден. Гювечите вече са извадени, сложени са на масата, дядо се е върнал от “Второ възкресение” и всички са на масата. На нея освен агнето и пуяка има и червени яйца, козунак и курабии. И една “пъпчива” кана с червено вино, в която плува лимон, нарязан като спирала. Всички обядват мълчаливо, като едва преглъщат залците си.
Не чувствах никаква болка, само неистов глад. Изправих се с лекота и макар че не можех да свия шинирания крак, докуцуках до Великденската трапеза. Светкавично взех едно червено яйце, и както е по традицията, ударих го в челото си. Обелих го и го лапнах на две хапки. Посегнах и към панера с курабиите. Всички ме гледаха втрещено. Изведнъж майка избухна в плач, прегърна ме и започна да ме целува. Разплака се и баба, а след нея чинка и всички деца.
Дядо стана, изправи се пред иконата и взе да се кръсти. Дълго устните му помръдваха в някаква благодарствена молитва.

Нови изпитни тестове -13. октомври 2011

Търсете новите изпитни тестове - кат. В.

Rabotna karta

Rabotna karta

Електронна страница - avtoizpit.com

Електронна страница - avtoizpit.com за:
-провеждане на вътрешен изпит;
-преглед на тестовете, които са решавани на изпита;
-поръчка на ваучери.

ИЗПИТНИ ТЕСТОВЕ - ново издание!

ИЗПИТНИ ВЪПРОСИ
кат. М, А, В, Ткт, Ттм, Ттб, подкатегории А1,В1
и проверочни изпити

По масива на Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация”

Очаквайте

ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР *ЗЕЛЕНА ВЪЛНА*
1000 София, бул.”Фритьоф Нансен” 11
тел/факс: 981-68-40, тел: 981-56-28 GSM 0888-920-942, 0887-979-363
info@zelena.info http:// www.zelena.info





О Ч А К В А Й Т Е ! ! !



1.
Първата българска портативна енциклопедия по пътното движение


2.
Водачите – подбор, подготовка, изпитване – световен опит


3.
Шофьорът – адвокат сам на себе си


4.
Новите изпитни тестове – кат. В – в сила от 19 септември


5.
Новите изпитни въпроси с илюстрован коментар


6.
19 видеопрограми за обучение на водачите от кат. В

7.
Закон за движението по пътищата – с пълна илюстрация на всички текстове и препратка към подзаконовите актове


8.
Система за интерактивно обучение – витруално изпитване.


9.
На гумени колела – сборник задачи и въпроси за викторини и състезания

Учебен център

УЧЕБЕН ЦЕНТЪР *ЗЕЛЕНА ВЪЛНА*
1000 София, бул.”Фритьоф Нансен” 11
тел/факс: 981-68-40, GSM 0888-920-942, 0887-979-363
info@zelena.info http:// www.zelena.info

Лиценз № 1967/13.11.2007
Работно време: понеделник – петък: 9.00 – 18.00
БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ПРОЯВИХТЕ ИНТЕРЕС КЪМ ДЕЙНОСТТА НА УЧЕБЕН ЦЕНТЪР “ЗЕЛЕНА ВЪЛНА”!

ПРИ НАС ЩЕ СЕ ОБУЧАВАТЕ В СЛЕДНИТЕ КУРСОВЕ:

1.КАТЕГОРИЯ “М”- само теория (възраст 16 години) ……………..……………………………. безплатно
2. КАТЕГОРИЯ “В” (17 г. и 9 мес.) – 31 часа - 10 различни автомобила………………… 650 лева
Обучение по теория – ул.“Стоян Михайловски” 20. ………..……………………… ……………….…безплатно
Обучението започва в понеделник на всяка четна седмица и завършва следващия понеделник, когато може да се проведе вътрешният теоретичен изпит. Занятията се провеждат от 16.00 часа до 20.50 часа.
Обучение по кормуване - от “Фритьоф Нансен” 11
Изпит по кормуване – тръгване от “ЗООПАРК” ул. “Чавдар Мутафов” 39
Обучението може да се извършва с прекъсване. След проведен вътрешен изпит трябва да се явите на официален изпит не по-късно от 6 месеца. След вземане на официалния теоретичен изпит трябва да вземете практическия изпит не по-късно от 12 месеца.
Курсовете започват всяка четна седмица.
Практическите упражнения се провеждат в удобно за вас време – от 7.00 до 19.30 часа. По ваше желание обучението може да се удължи.
Вътрешните изпити са безплатни. Таксата за изпит пред Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е 50 лева.
Всички цени са с ДДС и се издават данъчни фактури.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБУЧЕНИЕ ЗА ОПРЕСНЯВАНЕ НА ЗНАНИЯТА
На час (минимум 2 часа) ..................................................................................................................................по 30 лева
При повече часове – намаление

ОБУЧЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА КОНТРОЛНИ ТОЧКИ
Всяка събота от 9.00 до 14.30 часа (записване до четвъртък) ………………………………………………………………………80 лева

1. Предлагаме листовки на английски език ……15 лева
2. Предлагаме обучение с автомобили с автоматични скорости.
3. Разполагаме с инструктор, който провежда практическото обучение на немски език.
4. Имаме инструктори, които работят и събота и неделя.

Таксата за всички курсове може да се плати разсрочено: 50% при записване, остатъкът – в началото на практическото обучение.
При записване е необходимо да предоставите следните документи:
1. Копие от лична карта .
2. Собственоръчно заверено копие на диплома за образование (минимум основно)
3. Снимка (паспортен формат)
Изпитните листовки можете да решавате он-лайн в zelena.info Кликнете на МОТОТЕСТ
Въпросите са предоставени от Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” при Министерство на транспорта

Обучение на чужденци може да се извършва, ако притежават документ за временно пребиваване в Република България.
Изпитът се провежда с български или с английски листовки.

С УВАЖЕНИЕ: УПРАВИТЕЛ инж. Т. ТЕНЕВ

ШОФЬОРСКИ КУРСОВЕ

Шофьорски курсове - експресно, разсрочено плащане.

SAFER DIVING

National Institute For Driver Behvior

Написано от SAFER DIVING




Тренировъчната програма, Skid Monster (www.skidmonster.com) е разра- ботена от професор Фредерик Мотола, който работи повече от 30 години в сферата на обучението на водачи на МПС, с цел предотвратяване и управление на риска в процеса на кормуване.


Skid Monster е създадена, за да осигури на обучаващите се водачи безопасен и ефективен начин да научат колко важно е да държат автомобила си под контрол. Системата ги обучава как да не позволяват на превозното средство да се превърне в “чудовище”, а в случаите когато това се случи да са усвоили знанията и уменията своевременно да предприемат необходимите правилни действия за краткото време с което разполагат за да възвърнат контрола над автомобила си.




Професор Фредерик Мотола е президент на компанията Interactive Driving Systems, Inc и Изпълнителен директор на National Institute For Driver Behavior (www.nidb.org) – Connecticut, USA – организация, занимаваща се с изследване и провеждане на специализирано обучение на водачи на МПС с цел придобиване на знания и умения за предотвратяване и справяне с критичните ситуации по време на управлението.

Професор Мотола, освен изобретател, изтъкнат и уважаван учен в сферата на пътната сигурност е и един от международните лидери в областта на специализираното обучение на водачите.
Той е създател на множество програми, сред които Система за контрол на зоните при управление на МПС, Система за употреба на зрението и разпределение на вниманието по време на кормуване, Система за визуализация на ориентирите в процеса на управление и т.н.
Той получава първият си патент за симулатор за втори ред седалки в превозното средство през 1970 г. След това проф. Мотола има още три патента за Skid Monster в Съединените Щати.



Той създава и води една от първите програми за обучение на служители на полицията в САЩ., както и установява националните стандарти, залегнали в процеса на обучението на полицаи на територията на целите Съединени Щати.
Проф. Мотола е автор и на стандартите за лицензиране на водачите на училищни автобуси към Департамента за автомобилен транспорт в Кънектикът, САЩ. Освен това той създава и води програми за обучение на изпитващи лица към същия департамент, както и за инструктори на водачи на училищни автобуси.

Негово дело са също създаването и внедряването на програми за обучение на водачи на корпоративни и служебни моторни превозни средаства, водачи на автомобили със специален режим на движение и на такива на държавните служби в САЩ.

Професор Мотола е издател и на множество мултимедийни продукти съдържащи неговите системи, както и автор на редица книги, посветени на темата за безопасността и обучението, предназначени за различните групи водачи, подрастващи, техните родители и т.н.
Професор Мотола и неговите трудове са представяни многократно в най-популярните и уважавани американски медии.

Американска аптека

Георги Константинов
За книгата "Американска аптека" от Теньо Тенев
Няма да скрия, че влязох доста предубеден в "американската аптека" на Теньо Тенев. Знаех, че този човек с инженерно образование има пръст и в издаването на ред технически справочници и кулинарни книги. Донякъде ми беше известна и неговата пътешественическа страст - внезапни "круизи" с кола, автобус или самолет, до нашенско село или до далечен континент. Но трудно ми беше да си представя, че някой може да комбинира така умело и вдъхновено детски спомен и кулинарна рецепта, пътеписен щрих,, и философски размисъл за живота... Оказа се, че моето предварително съмнение за книга "тюрлюгювеч" се потвърждава, но с ярък положителен знак. Още повече, че Теньо Тенев в специален пасаж, посветен на едноименното ястие, ни убеждава че то не е проста работа. И в прекия, и в преносния смисъл. Същото обемащо значение има и заглавието "Американска аптека" - известно е, че в подобна аптека можеш да намериш кажи-речи всичко, което ти трябва в момента: от чашата кафе и модния компактдиск до всякакъв вид лекарство. Съотнесена към литературата, такава универсална полезност сигурно засилва връзката автор-читател. Даже може да привлече вниманието на люде, които рядко протягат ръка към т.н. художествена книга. Особено, когато книгата има какво, да ни разкаже.
Вероятно някой би оспорил, че "Американска аптека" е изцяло художествена книга. Толкова са разнопосочни вътрешните заглавия в нея: "От Сазлийка до Амазонка", "Мелничката на живота", " Готвенето - това е фантазия", "Вегетарианството", "Разходка със слонове" "Сингапур с орхидеите" и т.н*. Доколкото усещам, и самият автор е търсил такава еклектична ( и доста провокативна) подредба. Но книгата, която ни поднася Тенев, е необикновено жива и сладкодумна, по човешки искрена и на моменти - житейски поучителна. Просто книга за четене.
На пръв поглед тя е преди всичко кулинарна, но множеството страници, посветени на далечни земи и богове - земята на фараоните, Божи гроб, древните статуи на Буда, храмовете на майте, Великата китайска стена и т.н. - правят книгата далеч по-просторна и по-интересна от едно кухненско четиво. Допълнителен емоционален мотив прибавя и нежната струна на

-2-
детския спомен. Тук способността на автора да бъде живописен и откровен в непринудения си разказ достига, според мен, връхната си точка.
Някак естествено и неусетно селската река Сазлийка се влива в легендарната Амазонка, завидните познания за света кристализират в рецепти за храна и здраве, прагматичният поглед не пречи на сърцето да се вълнува от видяното. И всичко това - без да бъде пресолен разказа с туристическо многословие, а според цитираната източна пословица :" За яденето - сол, за солта - мярка". Страница по страница, стъпка по стъпка авторовият стремеж да се разгадае света завладява и читателя. Авторовите описания и тълкувания ще се сторят интересни даже за хора, които са минали по същите пътища или са виждали пред себе си същите гозби и същите пейзажи. Някои от страниците трогват със своята юношеска искреност. Други респектират с целенасоченото издирване на факти, имена и рецептурна точност. Но във всички тях срещаме една любознателна и наблюдателна личност, която непринудено, без снобски приструвки, споделя видяното и чутото по дългия си път.
Тънка наблюдателност, памет за важните подробности, естествен език. Това е, което различава тази книга от някои други книги, посветени на кулинария и пътешествия - поотделно или взети заедно... Но ако говорим все пак за кулинария, Теньо Тенев ни припомня за един от героите на Маркес, който отстранява чинията пред себе си с думите: "Това ястие е направено без любов".
Очевидно "Американска аптека" е книга, писана с любов към хората.

Любовен роман

Димитър Танев
РОМАН С ОТВОРЕНИ ШЛЮЗОВЕ


Явно изкушен от словото и писането, но незаразен от писателските амбиции, мании и страсти, Теньо Тенев издаде (след „Американска аптека“) второто си художествено откровение, афиширано пряко като „Любовен роман“. Не можем да гадаем числото на прочелите тези книги ­ и двете необичайни, извън традиционния „формат“, структура и представи за романа. Аз обаче, след опита на десетките години четене и писане за литературата, си позволявам да твърдя, че Теньо Тенев е повествовател (макар и с друго поприще, с друг социален и професионален статус) по-непосредствен и интересен от някои стръвно посветили се на титлата и „занаята“ литературни охотници, владелци на перото и играчи на писателската борса. В „прескочилия отвън“ Т. Тенев има много „кинетична“ енергия, има струпан голям житейски (фактологически), мисловно-комбинативен и психоемоционален потенциал и ­ бидейки отдавна пленен от четенето, но непохабен в словопостроенията ­ той наистина ни печели по-лесно и от някои по-уморени, написали вече „своя „Хамлет“ писатели, и от доста из онези „млади лъвове“, които с чаена лъжичка дълбаят кладенеца на тъмния „Аз“ и кабинетно, парниково отглеждат „филологическата“ си белетристика.
Не твърдя, разбира се, че Теньо Тенев е новият забележителен разказвач. Той все още пише „покрай другото“, явно има „подадине“, но върви сам неуверен в стъпката си. Ще кажа даже, че е и формално уязвим. Тези, които са се определили да бабуват педантично над книгите (сякаш не съм и аз такъв!), могат да запитат, примерно, роман ли всъщност беше „Американска аптека“, уж прикрит като увлекателна готварска книга и своеобразен („апетитно“ коментиран) рецептурник, пък прелял в мемоар, в родословни повратки, в социално-психологически размисли и характеристики, в разказ за пътувания по страни и земи и ­ като цялост ­ в някаква странна себепроверка и изповед на автора пред себе си и пред най-близките му?
Пак така и сега можем да открием, че в този си „Любовен роман“ авторът е „зобнал“ (признава си го!) сюжетни зрънца от Маркес и Джек Лондон, придирчиво да подскажем далечни подобия (по отношение специално на любовната интрига) с „Първа любов“ на Тургенев, с „Виктория“ на Кнут Хамсун или с романа на нашия писател Анжел Вагенщайн „Далеч от Толедо“. Още повече, че и тук колажността на романа стига почти до крайност: покрай чудесните споменни описания на босоногото селско детство (в които натурността и трезвият поглед преобладават над носталгията), покрай някои художествено-публицистични прихващания из днешния български политико-социален бит и делник, покрай ­ пак! ­ опосредствани препращания към видяното и опознатото вследствие ненаситни реални авторови пътувания по света ­ „вървят“ прикрепени, снадени, пришити вмисляния над книги (художествени и научни), текат свободно исторически, библейски и пр. „справки“, а във финала щръква забоден и онзи голям, вечен философски въпрос „що е това щастие?“ с подтекста бивал ли е всъщност той, авторът, прежният влюбен и жаден за преживелица юноша и настоящ гражданин на света ­ бивал ли е истински щастлив?!
Самата (централна всъщност) любовна история, в кято белетристът „играе“ под името Александър Александров (с това име той „мимикира“ и на корицата, и върху титулната страница на книгата) критичният читател може да възприеме като скроена по типологията на нявгашните, антикварни сега, сантиментално-романтични (дамски предимно) четива из поредиците „Златни зърна“ и „Библиотека за жената“. Някакво предизвикателство ли е това спрямо днешния модерен роман, който често (намекнахме това) е далеч от четивото, от разказването, от „простата човешка драма“? Или наистина е съзнателно наивизиран зов за възвръщане към първичността и чистотата на отношенията и показен поклон пред олтара на любовта ­ в противовес на нападналите ни днес пошлост и тотална разкрепостеност в нрави, взаимовръзки, употреби на словото? Или пък нещата са с доста по-сложна „подложка“: четем едно своеобразно, положено върху лично видяно и проживяно, разискване на темата за човека и за странните житейски спирали, в които може да бъде завъртян, за опозициите мечти ­ реалност, младост ­ зрелост, случайност ­ съдба и т.н. Или може би преди всичко този роман е себеоглед, опит за преглед и анализ (както до голяма степен и предишната авторова книга) на собствения специфичен, наваксващ и затова ускорен път от слънчасалия полуанонимен делник и буйните фантазми на селското момче до урбанизираното битие на прагматичния съвременник, опознал далечни пътища, страни и люде, пренатоварил дух и съзнание с тежък опит и познания, с разочарования, човешка уязвимост и уморителни рекапитулации?...
Отговорът на многото тези въпроси „увисва“ почти без значение. От естествената, искрена и несъобразяваща се позиция на спечелени читатели можем да признаем (поне с мене така се получи), че този роман ни хваща още в началото в зелената си вълна, заличавайки, обезсмисляйки възможни критични бележки и дребнави вглеждания, не интересувайки се от забелязани или предполагаеми схождания към други книги и сюжети, както и от това, че „скелетът“ му личи като на рентген с ­ да повторим ­ видими в него „аномалии“ и отклонения от наложения „учебен“ романов модел. В подкрепа на „неочаквания“ писател Александър Александров следва да напомним, че по света отдавна шестват такива книги „със смесен пол“, нестандартни, пренебрегнали правилата и често техни сътворители са големи писатели с име, авторитет и широко читателско признание. Първенствуващата белетристика днес е именно „развързана“, с размит жанров образ, с много посявки и „фибрози“ в нея от митология, история, наука, краезнание, и в същото време ­ с много лични, неприкосновени, автентични напластявания, настоявания, догаждания. Мисълта, гледките, случките, действията и високите хронологически отскачания в „Любовен роман“ стоят и текат някак естествено, те са ярки, живи, понякога кинематографични, словото идва ненатрапливо, свободно. Значи рязкото ни прехвърляне ту в селските реалии (когато сюжетно върви „автобиографията“), ту в романтичната история (когато задавящо се плиска любовният роман), ту върху терена на екзотични земи и пищни картини (в Австралия, в Нова Зеландия) ­ когато разказвачът се превъплъщава в образа, „в кожата“ на „рентиера-пътешественик“ (негово, авторово определение!) ­ не ни уморява. Нека затова пък акцентираме върху факта, че днес бавно, но чувствително се налагат изместването, пренагласите, разновидният експеримент, дори рискът в писането и предлагането на проза. По-други, по-нови са разбирането за нея, прочитите Ј. Нататък явно ще се множат и налагат преди всичко този тип книги ­ нееднородни „по химически състав“, мозаични, разхлабени композиционно, с отворени шлюзове, с „изпуснати“, „неопитомени“ потоци от мисъл, емоции, слово, съчетаващи открита непосредност с необистрени асоциации и интелектуални промишления.

Система за интерактивно обучение

СИО-09

СИСТЕМА
ЗА ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ
ПРИ ПОДГОТОВКА
НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ВОДАЧИ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА.

СИСТЕМАТА ЗА ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ
Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА УЧЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ. ОТ 01.01. 2010 ГОДИНА

Интерактивното обучение е метод за изграждане на образователния диалог между преподаватели и обучаеми. За сферата на професионалното обучение този метод е много подходящ поради необходимостта за кратко време да се усвоят много и разнообразни знания, които трябва постоянно да се прилагат в практиката.
Доказано е, че човек усвоява различно количество информация за едно и също време: при слушане – 10%, при гледане – 20%, при слушане и гледане -40-50%, при активно участие – 80-90%. Интерактивното обучение осигурява точно това активно участие на обучаемите в процеса на обучение.


Чрез богат набор от елементи: разнообразни пътни условия, различни превозни средства и участници в движението, средства за сигнализация и регулиране се изграждат ситуации, с които се онагледяват в динамика всички правила за движението, заложени в програмата за подготовка на водачи. Всички ситуации са свързани с въпроси към обучаваните. Въведен е количествен измерител на усвоените знания.

Системата ще се разпространява на DVD

инж. Теньо Тенев УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ

Учебник за кандидат водачи
По програмата на МОМН

инж. Теньо Тенев УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ

УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ

Новият онлайн Мототест е вече факт!

От началото на септември стартира, новият онлайн Мототест на Зелена вълна, с който можете да се подготвите самостоятелно за теоретичния изпит за водач на МПС категория В. В Мототеста са включени и всички нови въпроси в сила от 10 Септември 2007.

ново!

Предлагаме обучение на автомобил с автоматична скоростна кутия. Започване веднага!

Предлагаме БЕЗПЛАТЕН КУРС ПО ТЕОРИЯ-кат. "В". Започване веднага. Включване в група за изпит -ВЕДНАГА!

Библиотека Безопастност на Движението

Имаме удоволствието да Ви представим едно от нововъведенията в новата страница на Зелена вълна, а именно Библиотека "Безопастност на Движението". Това е мястото, където ще намерите много интересни и полезни статии, свързани с безопасността на движение по пътищата. Подробности тук.

Новата страница на Зелена Вълна

От днес 17/02/2006г. Зелена вълна е с нов сайт. Нов дизайн, отговарящ на съвременните изисквания за функционалност. Добавени са няколко категории, с цел задоволяване на непрекъснато нарастващия интерес на нашите потребители към сайта и информацията в него.