Зелена Вълна

Продава имоти

ОБЕКТИ

1. Магазин (офис) – партер с баня и тоалетна – 31 кв.м.
Ул. “Козяк” № 43 –срещу Южен парк, София
Цена 49 000 Е, наем 230 Е

2. Апартамент (завършен) в нова луксозна сграда – 87 кв.м.ІІ етаж,
газификация, термоизолация, подземни гаражи, вътрешен двор с паркоместа.
ЖК “Витоша” ул. Чавдар Мутафов № 39, (срещу Зоопарка)
Цена 82 000 E, наем 300 Е

3. Апартамент: . VІ етаж, 75 кв.м.
стая, хол и кухня с вградени уреди, две тераси, прекрасен изглед, ТЕЦ, асансьор, вътрешен двор с паркоместа
Стрелбище, ул. Майор Първан Тошев (Стрелбище)
Цена 85 000 Е, наем 350 Е

4. Апартамент (офис) 86 кв.м. с две стаи, хол с бокс, баня с тоалетна, две тераси, два подземни гаража, климатици, СОТ, обезопасен
Ул. Стоян Михайловски 22 (срещу Семинарията)
Цена апартамента 90 000 Е, Гаражи по 12 000 Е – наем 600 Е общо

5. Апартамент (студио) 75 кв.м. с остъклена тераса. Обезопасен, СОТ
Ул. Съединение 2 (до пазара Ситняково)
Цена 65 000 Е, наем 200 E

6. Магазин –офис – партер 27 кв.м. подземен склад
Ул. Крали Марко и Иван Асен ІІ
Цена 16 000 Е, наем 150 Е

Забележка. 1. Обекти №№ 1,2 и 4 са с включен ДДС до данъчната оценка.
2. Обектите са свободни от всякакви тежести, ипотеки и т.н.
3. Обектите се предлагат на разсрочено плащане до 6 месеца.

Figure 1 "Чавдар Мутафов" № 39

Любовен роман

"Зелена вълна" пусна новото си издание "Любовен роман" от Александър Александров, псевдоним на Теньо Тенев. Според литературния критик Димитър Танев (сп. "Пламък" , бр. 1,2/2010 год.) това е роман с отворени шлюзове, с "изпуснати", "неопитомени" потоци от мисъл, емоции, слово, съчетаващи открита непосредственост с необистрени асоциации и интелектуални промишления.

интерактивно обучение

Предстои въвеждане на Система за интерактивно обучение при подготовка на кандидатите за водачи на превозни средства Системата е задължителна за учебните центрове от 01.01.2010 г.

Интерактивното обучение е метод за изграждане на образователния диалог между преподаватели и обучаеми. Доказано е, че човек усвоява различно количество информация за едно и също време: при слушане - 10%, при гледане - 20%, при слушане и гледане -40-50%, при активно участие - 80-90%. Системата за интерактивно обучение предлага непосредствено участие на обучаемите в процеса на усвояване на знанията. Чрез богат набор от елементи: пътни условия, превозни средства, средства за сигнализация и регулиране се изграждат ситуации, с които се онагледяват в динамика всички правила, за подготовка на водачи. Въведен е количествен измерител на усвоените знания.

Информационни материали на Автошкола "Зелена вълна":

Булевард Европа

Б У Л Е В А Р Д “Е В Р О П А”
СЦЕНАРИЙ

Автори
инж. Теньо Тенев
Георги Тенев

Град. Улиците са празни. Никакви хора, никакво движение. Кадърът прилича на неподвижна фотографска снимка.
Този град е Чирпан. Или Нова Загора. Или някой друг български град с 50 000 жители. Защото тук живееха 50 000 души. Тук вече не живее никой. През последните 40 години по пътищата на България загинаха 50 000 души. Не изключвайте телевизора. Няма да последва познатото предупреждение: "Следват кадри, които препоръчваме да не бъдат гледани от зрители, които......". Няма да покажем снимки от местопроизшествия, жестоки катастрофи и обезобразени тела. Това не действа. Очевидно, съзнанието ни е бронирано срещу фактите на реалността. По-добре да се откажем да го атакуваме. Да, това не действа. Защото наистина, през последните 40 години по пътищата на България загинаха 50 000 души. Което се равнява на годишния прираст на населението ни. На числеността на нашата редовна армия. Можем да потърсим данни и да направим и други стряскащи статистически паралели.
Но и статистиката няма да ни помогне. Ние сме бронирани срещу предупрежденията за бъдещи нещастия. Както и срещу очевидните факти на случили се нещастия. Нашият общ живот на пътя, нашето движение и стоене на пътя, присъствието ни и отсъствието ни от него, постоянно и отново ни превръща в ярко доказателство на известната теория, наречена "Хомеостазис на риска". Това е един от най-оспорваните и отричани, но и най-убедителни и актуални възгледи за проблема на пътнотранспортните произшествия. В основата си теорията се гради върху принципа, че всяка система натрупва рисковете като ненарушима константа в себе си. И колкото и да подобряваме всички отделни показатели, то резултатът - негативният резултат - винаги запазва своята величина. Това на пръв поглед е песимистична теория. Но също така - това е един суров и дори малко жесток образец, по който се движат фактите за катастрофите по българските улици и пътища. Моделът е създаден за условията на европейската, следователно, за една коренно различна транспортна система. За коренно противоположна система на контрол. За други хора, и не на последно място - за други автомобили. Българската ситуация не може да се похвали нито с по-добра пътна мрежа, нито с по-добри системи за сигурност - в автомобила и извън него. Основният лост, който ни се налага да натискаме, за да спрем убийствено нарастващите цифри на смъртността по пътищата - това е лостът на крайния контрол. Да не пропускаме това малко ново понятие: краен контрол. Защото на служби като КАТ и ДАИ по същество се пада сложният жребий да предотвратяват катастрофата - в прекия и преносен смисъл - едва във финалната фаза. Няма по-трудна задача от тази: да опитваш да натиснеш спирачката на системата, когато тя вече е набрала скорост. По традиция, а също и по инерция, ние си представяме ролята на тези служби и структури именно по такъв начин. И тук се крие един от очевидните абсурди, които раждат големия абсурд - че без умора продължаваме да даваме жертви в това, което журналистите обичат да наричат "необявената война по пътищата". Добре или зле, с модерни или архаични средства, с желание или без, контролните органи се опитват да ни попречат да загинем на пътя. ДЕЙСТВИЕТО обаче отдавна е започнало. Ние вече сме на пътя. С уменията, каквито и колкото ги имаме. С колите, каквито ги имаме (а вече ги имаме много). С морала - колко скучна дума при разискване на подобна тема ! - такъв, какъвто е той. При това положение, шансовете на онзи, който се е наел да се справи с движенията, намеренията, проблемите и правилните/неправилни действия на 3 000 000 автомобила и 3 000 000 шофьори върху няколко хиляди километра пътна мрежа, се равняват на шансовете на матадора в коридата. И не че всички ние сме се разбеснели по шосетата като бикове. Ние всички обаче участваме в системата, натоварени сме от нейното въздействие и сами я натоварваме, независимо дали го желаем или не - просто със самото даване на мигач и влизането в потока на движението.
Авторът на този сценарий Т. Тенев работи практически в темата за безопасността на движението през последните 25 години. Първите 15 години бяха времето, когато държавата имаше възможността да прилага контрол много по-тотално и мащабно. Разбира се - често просто под формата на спорадични кампании, макар и те да бяха големи и внушителни. Разликите бяха не просто в централизирания стил на работа. Понякога с въображение и амбиция, понякога тромаво, ведомствата и комисиите, "натоварени" с проблемите на безопасността на движението (и съответно длъжни да дават редовен отчет пред другите държавни инстанции), работеха в сравнително широк кръг от области. Надали някой си спомня днес за редовните "месеци на безопасността на движението", за учебните и научнопопулярните филми, за учебните площадки и полигони, за телевизионните състезания, дотираните печатни издания - все проекти, реализирани с бюджет, за какъвто днес не можем да мечтаем. Отговорът е известен - не, не си спомняме за всички тези неща. И ако сме на нивото на фактите, толкова сериозни и критични, колкото са те, би трябвало да признаем, че щом този опит да се създаде специална "култура на движението" очевидно е бил слабо успешен, то и направеното е било малко или недостатъчно. Един от мотивите за търсене на отговори, за създаването и на този сценарий, е разбирането, че не сме успели да се превърнем в част от една култура на живеенето на пътя. А за всичко друго може и да са виновни десетте години на трансформации и сътресения - например за лошите пътища, за обърканите и нарушени механизми за контрол, за хаоса в разпределението на отговорностите между държавата и новия участник в тази система, "частният" предприемач (тази фигура, на която от една страна възлагаме всичките си надежди, а от друга струпваме и безкрайни изисквания). Накратко - благосъстоянието на гражданина и на държавата - това е коварната дистанция между нас и европейския свят. И тази дистанция видимо не се скъсява. Но надали тя е главната причина за анонимната трагедия на смъртта по пътищата, в която продължаваме да пребиваваме. Нека си зададем въпроса - дали вечната борба чрез закони, глоби, актове, предупреждения, публикации, молби и заплахи, не е всъщност безуспешен опит да се справим с конюнктурата на проблема. Всички държавни институции страдат от този рефлекс - да се справят с конкретен проблем, като бързо и драстично намалят "цифрите", щетите, загубите, "черните точки". Има обаче и един друг начин (много по-труден). И той е не да се вторачим в шокиращия проблем, в конюнктурата, а да се опитаме да схванем контекста на това, което се случва. Защото ситуацията с тежките катастрофи през 1978 г. беше горе-долу същата, каквато е и днес. Времената се измениха главоломно и необратимо. Измени се целият стил на присъствието ни на пътя. Не се измени обаче същността на начина, по който присъстваме на този път. Нека категорично си признаем - ако бяхме успели да създадем култура на това присъствие, тя нямаше да пострада фатално от икономическите кризи и сътресения. Защото културата е много по-широк контекст. Всичко останало, което се съдържа в нея, е конюнктура - днес една, утре друга. Трябва да спрем да вярваме, че държавата, просто защото е държава, може да се справи с безотговорността, която в 90% от случаите е в основата на всяка катастрофа (включително на националната). Трябва и да се откажем (май вече се отказахме) от утопията, че новите автомобили, летящи по нови пътища, ще стигнат до по-добро място. Колкото повече опитваме да се скрием зад тази илюзия, толкова повече даваме основания на безпощадната теория "Хомеостазис на риска". Може би в нещо тя е правилна.
Идеята за създаване на този филм не е просто закъснял опит да наваксаме някакъв пропуск, допуснат в конкуренцията на толкова по-болезнени на пръв поглед теми като социалната справедливост, демократизацията, реформите и т.н. В този филм нашето минало и нашето настояще върху физическия, реалния път, би могло да се превърне в реална и практична метафора на цялото ни движение "нанякъде". Днес сме достигнали до един формулиран стремеж за движение. Движение, за което вече имаме конкретна цел. Тази цел обаче все още не е сетивно позната; както и движението, което трябва да ни преведе в една по-различна европейска ситуация. Изтърканата от преупотреба дума "Европа" е реално културно понятие. То има собствена система, която започва от мерките за тежест и дължина, валутна единица и закони, и завършва с простото и непостижимо понятие "европейска култура".
Преминаването през една врата винаги проверява и сверява точния ти ръст. Без съмнение, настъпва времето когато ще трябва да си дадем отговор на въпроса дали сме толкова екзотични, безразсъдно смели, необразовани, южняшки хазартни, непросветени или надменни, че да продължаваме въртенето в тази спирала без изход, по която времето само натрупва кръгове, а "числата" остават. Числата, които означават "загубен човешки живот" - формула, която без съмнение звучи поучително и наставнически. А никой така и не успя да я накара да звучи дотолкова болезнено или адекватно, че тя да ни "преобърне". Как? Никой не казва как. Едно от нещата, за които надали можем да получим стопроцентово ефективна логистична помощ или know-how е именно проблемът как да станем други хора на пътя.
Искаме да се преборим със стандартната публицистична форма, по която сюжети, подобни на нашия, лесно се подхлъзват. Искаме да спечелим зрителя, не просто за да гледа и да слуша, а за да размишлява заедно с нас. Безкрайно ясно е, че за теми като тази, всяко поучително разказване е скучно. Вече е остаряло. За теми като тази само мисленето и смислянето, при това заедно, могат да бъдат от реално значение. Защото авторите тук много държат на реалното значение, което бъдещият филм би могъл да има.
Предвкусваме носталгията, която ще ни навести, когато гледаме архивни кадри от 70те и 80те години. Представителни епизоди от обучението на шофьори. Проверки по пътищата. Учебни филми. Ще можем да проверим дали е в действие един класически механизъм: когато се връщаме по подобен начин назад във времето, макар и да сме наясно с нещата, все пак поне малко това минало на проблема ни изглежда по-невинно. Чистата романтика на спомените... Това е едно минало, което отдавна носи етикета "тоталитарно". Държавата имаше тоталитарен вид и стил. Тоталитарни "жестове". Стоп! Когато говорим за проблема, върху който сме се концентрирали, и когато се опитваме да потърсим по-добър модел, очевидно е, че трябва да осъзнаем: много по-тоталитарно, силово, на пръв поглед дори несправедливо строго е поведението на държавните структури и служби в страни като Германия, Япония, САЩ. В стремежа си да се справят с болезнения проблем на пътните произшествия, и най-жадуваните от нас демокрации действат тоталитарно. Защото в тази конкретна тема се задейства един много по-прост еталон на демократичността. Демократично е да те спасим. Демократично е да не ти позволим да се убиваш най-нелепо. Най-малкото заради циничната, но неотменима причина, че човешкият живот струва най-много пари именно на държавата. Примерите за такова "тоталитарно" държавно присъствие ще намерим в законите и правилниците, в съдебната практика на всяка от страните на Европейския съюз.
Ще трябва да отбележим и още един паралел: теории като “Хомеостазис на риска” са в действие не само при нашата печална ситуация. Те са създадени в стандартите на европейската транспортна система. Но ще подчертаем голямата разлика - и тя е разликата в нивото на този риск. Което при нас достига главоломни стойности. При много по-скромна динамика на транспорта, "българският риск" се конкурира агресивно и без тенденция за намаляване с данните от авто-гиганти като Германия и Франция.
При тези и при всички други сравнения ще избягаме от простото противопоставяне. От елементарните паралели и очевидните и общоизвестни разлики. Ще се опитаме да проследим странните парадокси на нашето мислене и живеене на пътя:
- това, че всяка забрана, всяко разумно правило, раждат агресивно противодействие (вж. предпазните колани, ограниченията на скоростта и пр. и пр.)
- това, че всеки един шофьор е формален или неформален, но напълно активен член на обществен кръг или структура от хора с общи (спортни, музикални, политически и т.н.) интереси. Но никога, нито "преди 10ти", нито след това, нито един от съюзите и клубовете на автомобилистите не успя да се превърне в организация, в която да участваш, защото те води желанието ти, или поне интуицията, че това може да доведе до някаква минимална форма на полезност. Имахме и имаме Съюз на автомобилистите, сега вече имаме и Царски автомобилен клуб. Но нямаме и сянка от чувството, че заниманието с културата на живеенето на пътя може да бъде престижно. А защо не и занимателно. Или просто - разумно.
Звучи грубо и твърде директно, но в България да сложиш предпазния колан все още изглежда някак глупаво. Шофьорът с колан прилича на свенлив гимназист-непушач в шумна младежка компания. И причината за това не е някакъв разумен отказ или организирано неподчинение. Без съмнение, всеки интелигентен шофьор признава и дори доказва ползата от предпазния колан. Но това няма никаква смислена връзка с причините, които го карат да не слага този колан.
Не е ли показателен следният факт: откакто отпадна задължителната необходимост за знаците с удивителна, обозначаващи начинаещите шофьори, все повече се увеличава търсенето, продажбата и употребата на лепенките с този знак!
Да се опитаме да открием загадката, закодирана в странната ни култура - вече активно се обсъжда въвеждането на микрочипове за глобално маркиране на автомобилите. Отдавна не са новост системите за сателитно позициониране. Да не говорим за конвенционалните аларми. Ние внесохме върхови технологии в автомобила, за да го защитим. Дори да нямате склонност към луксовете на сигурността, най-малкото новите регистрационни табели и уникалните болтове в тях ви карат да инвестирате в тази сигурност. Много често, за да запазим един индустриален продукт с цена 10 000 лева сме готови да инвестираме почти една десета от цената му като средства за маркиране, охрана, проследяване. Позволете тогава плоския, тривиален и публицистичен въпрос, който обаче очевидно се налага да зададем - каква е цената на човешкия живот и колко струва инвестицията за неговата сигурност?
Какъв е мотивът на следния абсурден модел: шофьорският изпит е еднократно "препятствие", прескача се само веднъж в живота. Да си кажем истината - този изпит, независимо от своята голяма слава, не може да се сравни с нито една, дори и средносложна, студентска сесия. Защо пред шофьорския изпит изпадат в идеосинкразия дипломирани инженери? Защо лекари, които всеки ден оперират и извършват сложни и опасни манипулации, предпочитат "да си купят книжката"? В основата на паниката и страха пред тази бариера, не са ли залегнали всъщност нежеланието, дори упорството да не мислим за важността на този проблем. Защо пред баналните правила за сигурността, основните от които можем да изброим на пръстите на едната си ръка, някак странно "оглупяват" дори интелигентните шофьори. Как е възможно дори и автомобилите ни да са много по-"умни" от нас. Те вече се оплакват със сигнали, звукови и светлинни датчици, когато се опитваме да потеглим без колан, без фарове, без бензин, с изтъркани накладки на спирачките...
И да не бързаме с първосигнален отговор, например, че вината за това, че можеш да си купиш книжка дори и без изпит, се крие в системата, която го допуска. Не. Разхлабените възли на тази система са просто местата, през които изтича огромното ни безразличие към определени теми и проблеми. Ако в икономиката правилата са безброй и спорни, ако във финансите цари труден за организиране хаос, то на пътя няма измислено нищо по-ново, по-ефикасно и по-практично от няколко правила, които се броят на пръсти. Е, наистина, те ни поставят в една подчинена позиция, една "задължена" позиция. Но да не забравяме, че наистина само на тези правила сме задължени за запазването на живота на човека в автомобила и извън него: сложи колан, намали скоростта, пази дистанцията, пази пешеходеца. Без тези аксиоми е слаба ефективността на еърбек-а, на спирачната система ABS, на ASC и на каквото и да било друго. Толкова е просто, че не е за вярване - колан... намали... скоростта... спазвай дистанцията... внимавай за пешеходците... коланът... скоростта... дистанцията... пешеходците...
Булевард "Европа". Има такъв булевард. Той свързва столицата на България с най-близкия граничен пункт. Ще измерим точната дължина на неговата пътна лента - лентата, която би могла да бъде прекрасен и оригинален (не измислен или художествен) символ на един път, който сме се амбицирали да изминем. Ще обработим статистическите данни за смъртността по българските пътища и ще създадем няколко реалистични модели на концентрацията и честотата на тези произшествия върху нашия малък отрязък от "европейския булевард". Картината, която ще се появи пред нас представлява най-красноречивата диагноза на състоянието на проблема. Дали тази картина ще плаши и шокира, дали ще може да ни впечатли, дали ще има обичайния моментен ефект или поне малко ще "измести" стандартния поток на мислите ни - това зависи не от самите факти и очевидности. Зависи отново единствено от самите нас. И разбира се - от успеха на авторите на този филм в пълноценното реализиране на художественото му намерение.




Б У Л Е В А Р Д “Е В Р О П А”

ДРАМАТУРГИЧЕН СИНОПСИС

Георги Тенев


0.1.
Главният герой на нашия филм е неодушевен предмет, но същевременно е и човек. Това е един от манекените, използвани за симулация на човешко присъствие по време на т.н. "краш-тестове" - сблъсък на автомобила с препятствие в лабораторни условия.

Това е идеалният главен персонаж за този филм. Той е неперсонифициран. Той е живо същество, като същевременно е мъртъв предмет. Нещо повече - той "загива" стотици пъти, за да ни даде шанс да не загинем самите ние. Той е инертен. Не предприема никакви действия, за да попречи на катастрофата.





Той е еталон на безразличието, с което летим към приближаващата стена, без да пускаме педала на газта.


1.1.
Автомобилът влиза с каданс в кадъра. Нашият главен герой – манекенът – е на традиционното си място зад волана. Без предпазен колан. Рязко спиране. Главата на манекена връхлита върху волана.


1.2.
Град. Улиците са празни. Никакви хора, никакво движение. Откъслечни примигвания на жълти светофари. Дикторски текст: Този град е Чирпан. Или Нова Загора. Или някой друг български град с 50 000 жители. Защото тук живееха 50 000 души. Тук вече не живее никой. През последните 40 години по пътищата на България загинаха 50 000 души. Не изключвайте телевизора. Няма да последва познатото предупреждение: “Следват кадри, които препоръчваме да не бъдат гледани от зрители, които. . . ”



2.2.
Репортажни кадри. Случайно избрани автомобили и шофьори. Повечето, разбира се, без предпазен колан. "Защо не използвате коланите?". Нашите партньори в това интервю отговарят, всеки със своята версия. Но ние не чуваме обясненията им. Гласът им е "отрязан".
Дикторски текст: " Чували ли сте за теорията, наречена
"Хомеостазис на риска"? Това е просто една теория....“

2.3.
Автомобилът влиза в каданс в кадъра. Експериментът се повтаря. Рязко спиране. Главата на манекена отново се удря във волана. Това вече не е лабораторен експеримент. Опитите се повтарят отново и отново, от различен ъгъл. Сякаш искаме манекенът да извърши някакво действие, различно от инерционното. Да предприеме нещо. Никакъв резултат. Репетираната катастрофа се повтаря, “зацикля”. Движението в кадъра се превръща в безсмислен цикъл, а изображението се смалява в единия ъгъл, за да отстъпи място на цифри и бързо менящи се статистически графики.
Полиекран.
Безнадеждно е да проследим появяващите се и изчезващи числа. Част от таблиците и графиките за смъртността са цитирани директно като изображение от архивните регистри. Други са оформени като модерни триизмерни графики. В ъгъла манекенът продължава да играе опасната си игра с автомобилното кормило. Дикторски текст: “Шансовете на онзи, който се е наел да се справи с движенията, намеренията, проблемите и правилните/неправилни действия на 3 000 000 автомобила и 3 000 000 шофьори върху няколко хиляди километра пътна мрежа, се равняват на шансовете на матадора в коридата. И не че всички ние сме се разбеснели по шосетата като бикове. Ние всички обаче участваме в системата. Натоварени сме от нейното въздействие и сами я натоварваме. Независимо дали го желаем или не – просто със самото даване на мигач и влизането в потока на движението ”.................................................................................
Жестокото отношение към нашия главен герой достига върха си. Дори не можем да проследим в бързината им безбройните му сблъсквания с волана и таблото на автомобила. Главата му постепенно заема отново целия кадър, а забързването на движението все повече се усилва. Кадърът също “не издържа”, угасва, скъсва се. Звукът и ускореното движение отстъпват място на нов епизод – носталгични цветове, носталгична мелодия.

3.1.
Завръщаме се в 70те и 80те години. Представителни епизоди от обучението на шофьори. Проверки по пътищата. Учебни филми. Ще можем да проверим дали е в действие един класически механизъм: когато се връщаме по подобен начин назад във времето, макар и да сме наясно с нещата, все пак поне малко това минало на проблема ни изглежда по-невинно.
Дикторски текст: “Това е едно минало, на което отдавна седи етикетът “тоталитарно”. Държавата имаше тоталитарен вид и стил. Тоталитарни “жестове”............................................
Стоп! Много по-тоталитарно, силово, на пръв поглед дори несправедливо строго е поведението на държавните структури и служби в страни като Германия, Япония, САЩ. Примерите за такова “тоталитарно” държавно присъствие ще намерим в законите и правилниците, в съдебната практика на всяка от страните на Европейския съюз.
Цитираме закони и документи. Цитираме мненията на нашите български и международни консултанти и впечатленията им от “българското” състояние на проблема с пътнотранспортните произшествия.

4.1.
Интервютата, дикторският прочит на документи продължават. Но камерата се отдръпва и ги оставя да текат на екрана на телевизор, пред който няма зрител. Отдалечаваме се назад. Камерата “напуска” прожекцията. Прехвърля се в движещ се автомобил. В ухото ни нашият диктор сега вече говори с малко ехиден и коварен глас. Репликите му изгубват литературния си стил, той ни заговаря на “ти”, без да си дава грижа дали звучи учтиво:
“........Защо всяка забрана, всяко правило, раждат съпротива. Противодействие....................
Всеки от нас, шофьорите е член или поне симпатизант на партия, на футболен клуб.... Имахме си и пак си имаме Съюз на автомобилистите, сега вече имаме и Царски автомобилен клуб..............................
Да караш с колан изглежда някак глупаво. Шофьорът с колан прилича на свенлив гимназист-непушач..........
Откакто не е задължително да караш с удивителна, все повече от младите шофьори държат да карат с удивителна!...

И т.н. и т.н. Докато слушаме тези малко хаотични размишления, колата ускорява движението си, лута се в тъмни улички и прекосява нощни булеварди. Колата и камерата явно търсят нещо. Накрая го намираме – отварят се вратите на гараж, в който камерата нахално нахлува, наднича в прибрания вътре автомобил, озърта се. Намира вътрешна врата, тръгва по стълби, достига до преддверие на някакъв апартамент. Влизаме. Обикновен дом. Стаи. Мебели. Легла. Шум от телевизор Ориентираме се по този звук. Намираме телевизора. На креслото пред него седи нашият главен герой. Радостта от новата среща с него бързо отминава - главата на манекена е неестествено обърната на 180 градуса. Нищо, няма страшно. Протягаме ръка и нагласяваме главата в правилното положение. Сега вече той може да вижда екрана. Да погледаме и ние какво дават.

4.2.
Дават пак някаква статистика.
Дикторът, макар и да не се вижда, явно пак си е сложил вратовръзка, защото звучи сериозно и авторитетно.
" ........ Да се върнем при принципите на "Хомеостазис на риска". Тази теория е създадена в стандартите на европейската транспортна система. Но да не пропускаме и много по-важната разлика. И тя е разликата в нивото на този риск. Което при нас достига главоломни стойности. При много по-скромна динамика на транспорта, "българският риск" се конкурира агресивно и без тенденция за намаляване с данните от авто-гиганти като Германия и Франция”..........

Екранът се е превърнал в странно автомобилно табло. Вместо да показва скоростта обаче, спидометърът движи стрелката си по деленията, които отбелязват броя на убитите и ранените. Километражът сочи изминаващите години. Броячите се удвояват и вече можем да сравним “скоростта” , с която се движим ние и “скоростта” на страни като Германия и Франция.
Години, убити, ранени, проценти.
Картината прилича на компютърна игра. Със съответното озвучаване и ефекти. Ритъмът нараства. “Километражите” превъртат в 2000та година. Нямаме повече данни. Новите данни предстоят. Можем само да споменем какво се е случило през първите месеци на годината. “Играта свършва”. Камерата отделя поглед от екрана, за да провери ефекта върху нашия главен герой. Той обаче изненадващо вече не се намира на удобното си място в креслото. Камерата го търси. Намираме го в спалнята. В светлината на нощната лампа виждаме, че манекенът спи. Има право, след всичко, което го накарахме да преживее. Щракваме ключа на нощната лампа. Тъмнина.

5.1.
Бяла пяна. С това е пълен сънят на нашия герой. Или по-точно това е единственото, което се вижда през стъклото на автомобила. Намираме се между валяците на автомивката. Колата излиза бавно напред. Манекенът е на своето обичайно място – зад кормилото. Автомобилът не е кой знае какъв, доста е старичък, но е кристално чист и блести под лъчите на слънцето. Приближават се двама техници. Отварят вратата на шофьора. Проверяват манекена. Готови са. Затварят отново вратата на автомобила. Той прави широк завой и бавно напуска кадъра.

5.2.
“Европа”. Пътуваме по софийския булевард, наречен с това име. Булевардът, който по символичен начин се отправя директно към най-близкия контролно-пропускателен пункт в посока “запад”. Дикторът разяснява гласно тази символика. Започва да ни информира с нови данни. Да дели процентите на смъртността върху линейния метраж на този булевард. Да представя нови и нови метафори. Да ни обяснява какви биха били резултатите, ако се опитаме да пропътуваме това западно направление със сегашното ниво на автопроизшествията, в които попадаме. Оставяме го да говори. Оставяме автомобила да продължи пътя си. Камерата вече го проследява отстрани, докато бавно се отдалечава по булеварда и изчезва. Постепенно изчезва и гласът.

6.1.
Заключителни реплики от интервюто с нашия консултант. Благодарим му. Докато звукоинженерът сваля от дрехата му щипката на микрофона, зад гърба им виждаме отново двамата техници. Те пак се занимават с нашия главен герой. Хората на предния план излизат от кадъра. Техниците продължават да се суетят около манекена. Макар и да са далеч, успяваме да подслушаме съвсем ясно гласовете им. Човъркат врата на манекена със своите си инструменти и обсъждат. Разменят си реплики с тяхната си специална терминология. Накрая единият изтърсва нещо по-разбираемо:
- Виж к’во, проблемът е в главата.
Отвиват главата на нашия главен персонаж и се запътват с нея нанякъде. Поради което и филмът се налага да свърши.

КРАЙ

Система за интерактивно обучение

СИО-09

СИСТЕМА
ЗА ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ
ПРИ ПОДГОТОВКА
НА КАНДИДАТИТЕ ЗА ВОДАЧИ НА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА.

СИСТЕМАТА ЗА ИНТЕРАКТИВНО ОБУЧЕНИЕ
Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА УЧЕБНИТЕ ЦЕНТРОВЕ. ОТ 01.01. 2010 ГОДИНА

Интерактивното обучение е метод за изграждане на образователния диалог между преподаватели и обучаеми. За сферата на професионалното обучение този метод е много подходящ поради необходимостта за кратко време да се усвоят много и разнообразни знания, които трябва постоянно да се прилагат в практиката.
Доказано е, че човек усвоява различно количество информация за едно и също време: при слушане – 10%, при гледане – 20%, при слушане и гледане -40-50%, при активно участие – 80-90%. Интерактивното обучение осигурява точно това активно участие на обучаемите в процеса на обучение.


Чрез богат набор от елементи: разнообразни пътни условия, различни превозни средства и участници в движението, средства за сигнализация и регулиране се изграждат ситуации, с които се онагледяват в динамика всички правила за движението, заложени в програмата за подготовка на водачи. Всички ситуации са свързани с въпроси към обучаваните. Въведен е количествен измерител на усвоените знания.

Системата ще се разпространява на DVD

Теньо Тенев ЛЮБОВЕН РОМАН

Заглавието “ЛЮБОВЕН РОМАН” не е метафора. Вие държите в ръце наистина един роман за любовта. Тази опасна тема тук е погледната от много странен ракурс.
Един самотник в напреднала възраст. Роднините, заради които някога властта не му е разрешавала да следва и не го е пускала да излиза в чужбина, сега макар и от небето го компенсират с щедри реституции. Най-близките му са го изоставили, заради примамливите възможности на демокрацията. И му се отплащат с тлъсти ежемесечни чекове. Какво му остава на самотника в напреднала възраст – да се алкохолизира, да се остави да го изберат за почетен председател на някоя съмнителна фондация или да стане пътешественик. Героят на “Любовен роман” е трите едновременно.
Но къде е тук любовта?!
Героят израства сред сцени на любов, страсти и трагедии между 1500-те жители на едно село, заградено от две реки. Той е преживявал историите или е слушал за тях. Докато и него го връхлита една невероятна любов. Наистина невероятна, защото той е 12-годишен юноша, а тя е 20-годишна жена с дете, с наполовина френска кръв, с неизкореними представи за „свобода, братство и равенство”. И най-невероятното е, че след 40 години се развива един, умишлено плагиатстван от Маркес, сюжет. Героите се срещат. Всемогъщият Бог, от когото те никога не са се отказвали, е запазил телата и душите им, и те се впускат в дълго пътешествия по Великия океан, докато един ден, по сюжета на друг класик, единият от тях поема дълбоко въздух и тръгват към морското дъно.

Александър Александров (Теньо Тенев) Любовен роман

Александър Александров е псевдоним на Теньо Тенев.
Измежду многото жени, които съпътстват всеки човек, изключвам две. Първо е майката - за сина тя е светица, затова не може да си представи, че и той е резултат на първородния грях. Другата жена за мъжа е майката на децата му. От даден момент нататък и тя става свята, защото е възпроизвела самия него за нов живот. И все пак за повечето мъже има една жена – жената, която е събудила у тях мъжа, силата, мечтата . . . За такава жена се разказва в тази книга.

инж. Теньо Тенев УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ

Учебник за кандидат водачи
По програмата на МОМН

инж. Теньо Тенев УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ

УЧЕБНИК ЗА КАНДИДАТ-ВОДАЧИ

Учебен център

Има нови условия за шофьорските курсове. Очаквайте подробностите!

Новият онлайн Мототест е вече факт!

От началото на септември стартира, новият онлайн Мототест на Зелена вълна, с който можете да се подготвите самостоятелно за теоретичния изпит за водач на МПС категория В. В Мототеста са включени и всички нови въпроси в сила от 10 Септември 2007.

Курс за дефанзивно шофиране

ФИРМА “ЗЕЛЕНА ВЪЛНА”
1000 София, бул.”Фритьоф Нансен” 11 тел/факс: 981-68-40, тел: 981-56-28
с/ка 10 162 548 03 , б.код 200 78 205 GSM 0888-920-942, info@zelena.info
ОББ-клон “Фр.Нансен” София http:www.zelena.info




През 2006 година Фирма “Зелена вълна”, в тясно сътрудничество с Европейското представителство на Концерна “Дю Понт” и неговото бюро в България, разработи Курс за обучение по дефанзивно шофиране. Курсът отразява опита на САЩ и Канада и на някои европейски страни.
Курсът е предназначен да подобри уменията на служителите от фирмите, които управляват фирмени или лични автомобили.
Курсът включва:
* 4 часа теоретична подготовка, съпътствана с прожекции на клипове и филми, дискусия по темите и малък тест по правилата на движението.
* практическо шофиране при определени условия: при интензивно градско движение, по планински път и на затворен полигон.
Всеки водач управлява зачисления му автомобил в присъствието на инструктор, който попълва оценъчен формуляр. Формулярът се картотекира са сравнение при следващо обучение.
Участниците в курса получават СЕРТИФИКАТ.


Описание на курса
Курсът предлага практически стратегии за намаляване на риска от ПТП, като се надгражда над уменията, които участниците вече имат. Поставя се специален акцент върху значението на нагласите и емоционалното състояние за предотвратяването на произшествия. Курсът показва на участниците последиците от изборите, които те правят зад волана и така поставя дефанзивното шофиране в контекста на личната отговорност.
Това е бърз курс за подобряване на шофьорските умения. Той отлично може да послужи и като опреснителен курс. Също така е много полезен за новоназначени служители.

На участниците в курса се предоставят следните материали:
1. Наръчник с основните теми на обучението с улесняващи напътствия, нови анализи на конкретни рискови ситуации на пътя и възстановяване на произшествия..
2. Компактдиск с мултимедийна програма по обучението на водачите в България.
3. Учебник в лесен за ползване формат, с важни практически стратегии за дефанзивно шофиране.
4. Сборник от 29 теста със задачи и въпроси за обсъждане.


През 2007 година фирмата продължи усъвършенстването на програмата на курса, като се включиха и допълнителни въпроси:
- агресивно шофиране и ярост на пътя;
- умора и шофиране в замаяно състояние - така нареченото “дремливо шофиране”;
- как поведението на водача и неговото мислене повлияват шофирането;
- техники за дефанзивно шофиране;
- влиянието на сблъсъка върху пътниците;
- как да се избегне ПТП – възстановки на конкретни ситуации и какво е можело да се направи в тях;
- оценка на индивидуалния стил на шофиране;
- разпознаване и оценка на опасностите – и избягването на сблъсъци;
- влияние на емоциите - типичната за шофьорите раздразнителност;
- най-честите причини за тежки ПТП
- поддръжка на автомобила.

Новата версия включва нови видео материали:
• “Верига от избори” представя изборите, които всеки водач прави ежедневно – като на каква дистанция да следва автомобила отпред, в какво емоционално състояние се качва в колата, комуникацията с другите шофьори – и анализира възможните последици от тези избори.
• “Не разказаната история” - разкрива какво всъщност се случва с водача и пътниците при сблъсък.
• “Само една чаша” –емоционални клипове за влиянието на алкохола върху шофирането.
• “В памет на Зори” – музикален клип за една жертва на пътя.

Курсът е гъвкав и може да се пригоди към изискванията и работното време на всяка организация. Може да се проведе в учебните кабинети на фирмата или в офиса на организациите, които притежават автомобили. Може също, който изкара курса да провежда обучение с други служители.

Курсът се провежда в следните формати:
1. Пълен курс: теория, практика с индивидуален инструктор, комплект материали, обяд, кафе………………………………………………………………………………………………………………….96 евро
2. Теория, практика с един инструктор, които пътува по 1 час със всеки обучаем, комплект материали…………………………………………………………………………………………………………60 евро
3. Теория, комплект материали ………………………………………………………………………… . 40 евро
4. Само материали …………………………………………………………………………………………… 20 евро

Таксата е за курс до общо 5 души.
Таксата за следващите от 6 до 10 души се намалява с 50%.
Над 10 души – по договаряне.
За повече подробности и за записване в курса използвайте нашите телефони.


С УВАЖЕНИЕ:
(Теньо Тенев)

ново!

Предлагаме обучение на автомобил с автоматична скоростна кутия. Започване веднага!

Предлагаме БЕЗПЛАТЕН КУРС ПО ТЕОРИЯ-кат. "В". Започване веднага. Включване в група за изпит -ВЕДНАГА!

ВАЖНО ЗА ИЗПИТИ

Уважаеми клиенти, във връзка със забавянето за явяване на изпит искаме да уточним, че поради големия брой кандидати през есента, както и недостатъчния брои изпитващи от министерство на транспорта, датите за изпит се забавят с около 20 работни дни след подаването на заявление. Изпитите на автошкола "Зелена вълна" се провеждат в кабинета ни на ул. "Козяк" № 43 от 9.30 часа. Моля носете си ВАЛИДЕН български документ за самоличност и химикалка.

Библиотека Безопастност на Движението

Имаме удоволствието да Ви представим едно от нововъведенията в новата страница на Зелена вълна, а именно Библиотека "Безопастност на Движението". Това е мястото, където ще намерите много интересни и полезни статии, свързани с безопасността на движение по пътищата. Подробности тук.

Новата страница на Зелена Вълна

От днес 17/02/2006г. Зелена вълна е с нов сайт. Нов дизайн, отговарящ на съвременните изисквания за функционалност. Добавени са няколко категории, с цел задоволяване на непрекъснато нарастващия интерес на нашите потребители към сайта и информацията в него.